knifemaniac.wordpress.com

Ей на малко снимки на напредъка ми. Фукнята днес взе връх. Надявам се скоро да си изрина (най трудната част) стая от мазето в Кюстендил. И да си направя моя си работилничка за да си чешам крастата.

Сега си кисна пред компа в спартанската ми квартира, която е комбинация от спалня, ателие, фитнес и изобщо храм на духа и тялото ми (горките). Не мога да се съсредоточа върху работа и зат’ва ще пълня редове докато изкарам плоха* си.

 Тия дни отново бавно и изпълнен с интерес променям бавно светогледа си за много неща и както винаги пак изпадам в крайности. Когато изпадам в крайностите в нещата обикновено знам по интуиция каде е “по средата” и оставам прикрит за това, което всъщност става вътре в мен.

 Защо сме така зле в края на това хилядолетие. Ми щото сме се обърнали срещу себе си, навместо навътре в себе си. Забравили сме се. Дори сега навместо да ида да си говоря с някой очи в очи, да се смеем и да споделим това, което е вътре в нас, аз клеча пред една светеща кутия и си мисля,че това има значение. Глупости….

Ако има човек, които в този момент да може да те изслуша, това е супер. Никога никой никого не е учил да изслушва другия. Само да четем, пишем, говорим. А слушането?…..  А изслушването….  дано.

Кога за последно сте се обръщали навътре в себе си?…

-         А? Тоя луд ли е? Аз да не съм ръкавица? …….Да се обръщам…….навътре?……….

Ръкавиците не изпитват болка, не са пълни с безсмислени емоции, не се тревожат за себе си. Ние обаче само това правим. Мислим си, че сме много ценни. Мислим, че заслужаваме само хубави моменти. А какво е хубаво и какво лошо? Това да загубиш нещо е лошо. А може би да го притежаваш е по-лошо. Ако загубата на нещо, което мислим за ценно поражда болка – тогава защо да искаме да имаме нещо. В думата ИМАМ (тая мръсна дума) повечето хора залагат значението на притежавам за да го използвам, за да си угодя, за да ми е добре, защото да имаш нещо, означава да го желаеш. И понеже го желаеш – накрая го имаш. Към кои неща можете да останете необвързани с желанието си? За желанието съм писал и преди в тоя блог. Когато желаеш това, което притежаваш и си на път да го загубиш – идва страха от това да не го загубиш. От там и болката и проблемите. Не сме склонни да пускаме излюзиите в които живеем. От там почва проблема. Даваме всичко за да запазим разни неща, които мислим за ценни. И се губим. Няма ни вече. Само едно болно желание за усещания в миналото, за моменти в които сме били в еуфория и екстаз. Само един страх да не изпитаме болка и разочарование при неуспех. И нас ни няма…..

Можем да имаме нещата около себе си само когато не ги ИСКАМЕ. Тогава те идват без да сме се борили за тях. По естествен път. Преценили ли сте кое в живота ви е ценно, без кое не можете? Без кое можете? Кое наистина ви дава енергията от която имате нужда?Знаете ли че всички тези въпроси са много, много безсмислени. Защото нямаме нужда от нищо, което е извън нас за да сме пълни с енергия. Ние самите имаме толкова много енергиен потенциал, че сме способни на невероятни подвизи за да получим неща за които не знаем дали ще ни накарат да сме по-добре и доволни от себе си. Хората сме майстори да хабим енергията си за напълно безсмислени неща извън нас, които с желанието сме представили на собствената си сцена в съзнанието си като жизнено необходими.  Ако можехме да се видим отстрани само….

Знаете ли какво е Дзен. Това е изкуството да бъдем тук и сега. Да не се хващаме за неща в миналото и бъдещето. Това е единственият начин да живеем пълноценно. А сега си спомнете моментите в които сте били щастливи. Тогава мислили ли сте за миналото? А за бъдещето? Не нали. Ако се чуствате добре в миналото или бъдещето – значи сте спрели да живеете сега и на практика не живеете….. Аборигените нямат представа за време. Нямат такава дума в езика си. Те живеят сега с природата. Когато нещо се случи те просто приемат това за естествено. Евала, пичове.

Ако подемем процес в който да постигнем неангажираност емоционално и мисловно към нещата в живота си – ще е хубаво. Няма да изпитваме болка, разочарование. Сега ще кажете – Как? Да не обичаме ближните си? Да не изпитваме загриженост? Не, не това. Просто приемаме нещата такива каквито са, без емоции, без да се опитваме да променим тотално всичко около нас, само защото не се вписва в нашите рамки за “нормално” и “правилно”. Страха е основен двигател и докато се движим от него – страдаме……….нали?

Хората около мен са толкова заплеснати в задоволяването на такива празноти с неща извън тях, че изобщо нямат идеята да разкриват собствения си потенциал. Някои са започнали, но един живот не достатъчен за това. Повечето хора дори не се опитват. Те за влезли в рамките на житейски път, начертан от средата им. Отвътре нещо ги тегли в друга посока, но те не искат да го разберат. Следват чужди пътища, обграждат се и се обвързват с неща, за да се чустват поне малко сигурни докато вървят по пътя, който не е техен. Някои имат силата да зърнат своя път. Някои от тях дори дръзват да се откажат от всичко до този момент и да го поемат. Но повечето си отиват незапитали се кой е пътят им в действителност……. Страх да се променяме….дали? 

Аз кой съм? Аз каде отивам? Ние каде отиваме? ………Това са реплики на едно момченце на 3 годинки. Дано наистина да се научи да си задава тези въпроси и да си отговаря. Защото ако го направи ще е един от малкото. Дано………

А, и още нещо - не търсете смисъл ако го искате. Той ще дойде сам.

 (*Плох – всичко лошо, анти, гадно, спек. Състояние на духа и тялото, когато всичко ти е на минус и си склонен към изкукуригване. Предполага се, че идва от Плохо – лошо от руски)

Най накрая реших да запозная блогърите с тежкият живот, които кипи в голямата зелена гора. Ще засегнем в частност естествените врагове - Мрагаципацата и Амагабагата. Мрагаципацата е големо и хишно животно. Мноо е умно и апе здраво. Носи зелена окраска и понеже гората зелена и то зелено - та се крие като командос и така си фаща апване. Яде сичко - от бубулечки до стари кецове и слонове. Слоновете - щото са вкусни. Всичко би било прекрасно ако един ден в голямата зелена гора не нахлули Амгабагите. Амагабагата е мноо тъпо и инатчия животно. То по принцип е синьо. Ай сега проблем. Как да се крие синя Амагабага в зелена гора. Ми не мое. Амагабагата помислила как да се скрие, ама понеже била изобретателна по свой начин, та решила да боядисва сичко наоколо в синьо. И в един момент големата зелена гора станала големата зелено синя гора. Бах мамата му - Мрагаципацата в шок. Умрела от глад. Зелена Мрагаципаца в синя горя те това е проблем. Сичко живо я вижда отдалече, даже и старите кецове си плюли на петите и избегали. И кво решава да прай Мрагаципацата? Ми прай едно бързо разузнаване и скиа как Амагабагите вапцат сичко мноо скоростно. В пристъп на ярост, породен от глад и факта от посегателството върху интерфейса на родното място Мрагаципацата започва да изпояжда поголовно всяка амагабага в гората. Тук виждаме един много интеесен феномен. След като Мрагаципацата изяжда няколко амагабаги тя започва да посинявa и скоро се слива с околността, но за жалост това е временно явление и след време синия цвят изчезва. За целта Мрагаципацата трябва да яде постоянно амагабаги. Тук вече амагабагите сериозно са си го набили, защото са си създали страшен естествен враг, които заплашва да ги изличи от лицето на гората. След няколко години в гората не останала ни една амагабага. Останали само летящите амагабаги, ама те са друга бира. Обаче гората синя. Мрагаципацата - зелена. Е как Зелена мрагаципаца в синя гора. Ми не мое. И как решили Мрагаципаците да се спасят. Как мислите? Ми ебане до посиняване, Лейдис ен Джентълмен. Лайф гоус он.
 

Пакетирам си масата вещи, книги и дрехи преди изнасяне. 5 години спомени. Сега ще си кажете: сега ти минават едни ленти, едни глупости през главата…..   Да, ама не. Вобще нищо не чуствам. Защото нищо на практика не губя. Просто едно място на което изкуствено човек прикача значението на думата дом. Защото човек има нужда от дом. Пещера, колиба, подслон. Само, че сега виждам колко е голяма тази илюзия. Домът е там, кадето човек се чуства добре. В момента в който човек не може да запълни тази нужда там, кадето живее и затърси друго място за да се чуства добре - мястото избледнява, омаловажава се, става ненужно. Илюзорната сигурност на четири стени и покрив. Живот, дом….. За какви неща пиша само.

Отдавна не бях удрял чертата така лесно, както сега. Без страх, емоции, очакване. Съзнанието ми е празно. Не искам нищо, не се стремя към нищо. Просто правя каквото съм намислил. Дано това е верният път.  Дори и да не е - няма връщане назад. Това беше. Ди ню бигинин. Нека силата бъде с мен и да ми е яко дупе на острова. Както и на острова (само да му намеря дупенцето аз….)

Днес съм почивка. И утре. И в други ден…..

Как успяват хората да си губят времето ей така, без да им пука.  Изкрейзвам без работа. Може вече да съм работохлик, знам ли. Гледам разни елементи по паркчетата да си висят по цял ден, пият бирица, смукат тревица. Баси живота.

Са ше си кажете - тоя е ебаси сдуханяка, да бега от хубавото. Ама те са си по парковете цял ден, всеки ден, всеки час са там!!! Едни и същи елементи почти винаги. То бива от време на време да разпуснеш по някакъв такъв начин, но това да е начина ти на живот…..  Кибиклъка е изкуство, което се надявам никога да не овладея, освен ако не доживея до 80 и това е единственото нещо, което мога да правя добре. Дали кибиците нищо не умеят да правят?  Дали кибиците са умни и за тях  важи поговорката - “Научи мързеливия на работа, та да те научи на ум.”

Има интересни елементи от градската фауна, които са закъснели за своето време. 30 годишен елемент с който се запознах инцидентно. Провлачени дънки тип”Мишо Шамара” и тениска, небръснат, отваряше си Загорките една след друга.  Няма един ден в трудовата си книжка. Родители, работещи в чужбина (някой трябва да храни”детето”). Сега почнал работа и е в лек, почти смазващ шок защо трябва да работи сега! Милото дете. Изглежда мама и тати са му врътнали кранчето. Не можел да отиде на море. Шок. На 30 години. Не знам дали всички кибици по парковете са такива, но едно е сигурно: когато всичко ти е доставено до задника се разплуваш като медуза. За да има прогрес, трябва да ти е гадно. Няма значение колко гадно и кое ще го причинява. Ако ти е гадно - значи всичко е наред. Развиваш се, щото мислиш как да излезеш от ситуацията. Ако знаеш как или поне имаш беглата идея да си мръднеш задника и малкото останали сиви клетчици. Ако не - успех в кибиченето. И ако някой схване смисъла на KIBIK WAY OF LIFE - нека да пише.

Днеска - убав ден. Отмор от убаво кръчмено преживяване. Кръчма - “+.” Екипажа на кораба “Чезария Дагоеба” - търсачите на капитан Морган останахме четири черепа. Аз - Франц фон Талбракер -първи абордажник, Танко или отец-командир (вече на кораб) Фриц фон Мортул, Реймондо Готен - вахта и неговия брат Валката - шаман и писар на кораба.  Започна се със Ром Кепт’н Морган Golden spiced - златна работа. На мене нещо не ми тръгна с рома и смених на мента - зелен език и много свежест в устата. Докато си мих зъбите сутринта щях да повърна. Цял ден съм свеж като краставичка. Това е алкохола с който гаджето и хората в градския транспорт не усещат в дъха ти. Толкова за кръчмонавтиката и аеропланирането на посткръчмонавтични апокалиптронни намествания, заглавяния, затъквания на малки и големи чашки в гръкляна и хранопровода. Боли ме главата. Открих, че не е от алкохола, а може да съм се шибнал в тавана на кръчмата. “+.” (Cross point) е типа кръчма в които всички са супер свежи хора, слуша се готина музика и се чустваш като у дома си, само че има бар с много алкохол (YESSS!). Беше супер прекрасно изкарване с готини хора, които тепърва опознавам и с които не се знае кога пак ще се видя. Щото взимам на абордаж Острова. Великобритания. Бачкане. Пачка (дано). Дебели англичанки и овчарски пай. Шибан акцент на местните. И това цяла година.

Още веднъж ще се сберем на къмпинг с екипажа и много други приятели. За повече инфо се обърнете към храма на кръгодарителя.  http://morthie.blogspot.com/

Като затръгвах и се учудих на колко хора ще липсвам. И те ще ми липсват. Ще гледам да подържам връзка по интернет и с телефони. Хубавото е, че там ще имам приятел от даскало - Ники. Коле, ти си човеко. Мерси за инфото и съпорта.

А сега отивам на цаца в парка Заимов. После още.

Току се върнах от концерта на Айрън Мейдън. Това е най-мащабното културно мероприятие на което съм присъствал някога.  30К.  30000 човека. Най-мащабното в България може би.  И великаните Айрън Мейдън крещящи: HELLO SOFIA, HELLO BULGARIA. WE’VE BEEN WAITIN FOR YOU 25 YEARS.  Аз съм на 26 почти.  В тълпата имаше хора от всички възрасти. Преди 20-25 години е имало хора на 20-25 годишна възраст, които са слушали първите албуми на Мейдън. Сега те бяха там. Стари рокери и метъли. Сбъднатата им мечта. Гледах как двама такива дългокоси чичковци си говореха : “Ееее, доживяхме го, заеби. Дойдоха.” И поркаха Каменица от хартиени чаши.

За изпълненията нямам коментар. Няма смисъл. Поне имам малко останал глас от крещене. Това е нещо изключително - да слушаш как тълпата пее Fear of the dark и ти да крещиш с нея. Защото в този момент вокалите не се чуваха.

Ще ги чакаме пак.

Мисленето е вредно, ако се отнася за неща назад във времето или далеч в бъдещето. За неща, които са трудно постижими или непостижими. Каде човек би се усещал на мястото си? С кого би бил готов да изживее живота си? Как да го направи без да се изгуби? Какво да развие в себе си и кое да промени?  Бе я мани тва мислене……. То поне да ми се удаваше. А каквото и да мисля – то само си идва. Животът бил това, което ни се случва, докато усилено кроим планове. (Дееба)

Сега си чета старите постове в блога и виждам как си повтарям грешките. Пак бях започнал да искам, да желая, да копнея и даже да се тормозя от нещата, които искам и не мога да постигна за момента. Бе, я мани тва искане……..

Чудя се кво да си дръпна от нета за гледане и не мога да си избера. То май само моя филм си ме интересува как ще продължи. Безкрайна сапунка, редувана от лек екшън с елементи на комедия. Бе, я си свали порно или екшън…..там няма мислене….само екшън. Това е ключа от палатката. Екшън. И порно. Мисленето е вредно.

 Засега си правя заготовките за ножовете. Страшна медитация. Няма мислене. Само око, ръка, скица, план, машина. Ако мислиш можеш да си оставиш пръстите там. Буквално. Няма мислене.  Хладно, пресметливо движение на ръката, концентрация единствено върху метала и натиска. Мисленето е вредно. Не само за пръстите.

Абе, кво съм се разписал? Бе, я мани тва писане……… Бегай действай.

Нещата тръгват на добре. Започнах да правя първия си нож. Запознах се с Илия Пешев – оръжейник, който би могъл да ми дава насоки в ножарството. Много отворен за хората човек. Истински майстор. Приятелите ми ми помагат с каквото могат. Те също вярват в мен и ми дават двойно сили да продължавам напред. Благодаря на всички ви. Уверено вървя към осъществяване на мечтите си. Пътя както винаги е труден. Сега единствено осъзнавам, че единствено това, че повярвах, че мога да правя ножове наистина ме накара да започна. Човек винаги пренебрегва вярата си, но това наистина е най-силното човешко качество. Ако вярваш в нещо – то се сбъдва. Само трябва да положиш малко усилия.А сега помислете си в какво вярвате и за какво ви липсва вяра в този момент.

След тежките зимни празници бавно, но сигурно започвам да си връщам тонуса. Малко витаминки, пак започнах да си правя физическите упражнения. Ваденото ми рамо малко ме тормози, та не мога да правя всичко, което искам с него и постоянно го пазя в работата и тренировката по ФБИ, ама съм му взел мерника да го заздравя. Започнах да попревеждам разни материали от ножарски сайтове и книги, че съм решил най накрая да сътворя сайт. Благодарение на Силвия, която ще е уеб дизайнера на сайта. Аз щях да се омотая в уеба и в дизаина. Силве, ти си злато. J Запознах се с много нови хора. Запознавам се със себе си през очите на всеки с когото се запозная. Преди година се чудех как точно да оползотворявам потенциала си. Сега се чудя кое първо да захвана. Не мисля за бъдещето. Искам сега. Знам какво. Знам как. Има някои малки, но съществени подробности, като пари и време, ама това не е най-важното. Важно е духът ти да не заспива. Останалото ще дойде рано или късно ако дайстваш по въпроса. Капка по капка…….халба бира.Нещата отиват на добре не защото не могат да станат по-зле. Просто защото започнах годината с позитивна нагласа и идеята за изчистено съзнание. Дано да намеря сили да продължа в същия дух.